I plunge my hands deep
fingers spread wide
and the water slides through
every patch and speck of skin.
The chill nests in the lines
of my palms
writing my life
to creep up and around
until my fingers grow numb
and my breath stills.
I lean forward to
skies of cornflower blue
melting in the surface
as the water jumps over stones and
branches
taking my reflection down the stream
my face in the water-
no longer the same.
Метличини в небето
Потапям ръце дълбоко
с пръсти разперени широко,
и водата се плъзва
през всяко парченце кожа.
Студенината се намества между линиите,
които ми разказват живота,
за да пролази и да се разлее навсякъде
докато крайниците ми не се сковат,
а дъха ми спре.
Привеждам се към
метличино синьото небе
което се разтапя по повърхността.
Водата прескача
камъни и клонки
и така понася и моето отражение
надолу по бързея
оставяйки и лицето ми във водата
отново променено.
~Eve Dineva
Bulgaria