Припукват съчките, димът се извива,
цветята на огъня, глухия тътен на хората.
Ще влезеш ли облечена във дългото сари
О, дъще на Индия  – веднъж се изгаря…
Единствено!
Пристъпяш, боса си…
Главата вдигната.
Ти ще си първата – най-любимата.
Сидхартха е мъртъв.
След агония ( горда)
и отдаване (в радост)
имаш Нирвана.

Единствено се обича – до края!

Saha Marana

The twigs are cracking, the fume is curving,
the flowers of fire, the deaf rumble of people.
You will enter dressed in a long sari
Oh, daughter of India – once one burns up…
Solely!
You’re stepping, you’re barefoot …
Head up.
You’ll be the first – the most loved.
Siddhartha is dead.
After the agony (proud)
and indulgence (in joy)
you have Nirvana.

Solely one loves – to the end!

                                                                ~ Bozhidar Pangelov 

                                                              Sofia, Bulgaria